http://strelcha.bg/index.php
 
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СТРЕЛЧА ПОДГОТВИ ДОКЛАД ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ В СТРЕЛЧА
сряда 18 юли 2018 - 14:33:05

ПО ПОВОД 181 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЕЗСМЪРТНИЯ АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА-ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ-ЛЕВСКИ, СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СТРЕЛЧА ПОДГОТВИХА ДОКЛАД ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ В СТРЕЛЧА НА ТЕМА „СЪЗДАВАНЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СТРЕЛЧА”


СЪЗДАВАНЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СТРЕЛЧА

Местните природни условия създавали на трудолюбивите стрелчани условия за добър поминък, но те не можели да се примирят с растящото от година на година тегло под гнета на турската феодална власт. Подложени на грабежи, насилия, притеснения и унижения, стрелчани съвсем загубили сигурността на своето материално благополучие. Не само турските аги и бейове, но и най-низшите представители на султанската власт, както и всеки от техните съселяни – мюсюлмани, станали господари над техния живот и имот. Единствено спасение чрез което биха могли да видят бленуваната свобода, те виждали само в революционната борба.

В знаменитото писмо до Панайот Хитов, Левски заявява: “ако рече бог,… за което, ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгуба, губа само мене си”.
Тази крилата фраза на Левски изразява намеренията му да потърси нови пътища за освободителното дело. С тези мисли през пролетта на 1868 година той заминава за Букурещ, където намира подкрепа сред дейците на “Българското общество”, получава от тях средства и на 11 декември 1868 година се отправя за Цариград, за да предприеме от там първата си обиколка из българските земи, която завършва към март на следващата година. На 1 май 1869 година след двумесечен престой в Букурещ, този път от Никопол, Левски тръгва за втори път по градовете и селата на България. През втората обиколка той носи революционна прокламация и поставя началото на Вътрешната революционна организация.
Левски не подминава и Стрелча. “Обикаляйки из България, през 1869 година Левски се осведомил от стрелчанския учител Поликарп Чуклев за положението в Стрелча.”1
“На 22 май 1869 година той слязъл в хана на Дело Стойнов Сапунджиев”2 – един от най-безстрашните противници на турските беззакония и тирания в Стрелча, който не само не се примирявал, не само не угаждал, но открито се противопоставял на своеволията на стрелчанските турци и на органите на турската власт. “След като преседял доста време в кръчмата и наблюдавал държането на Дело Стойнов към турците, Левски му се открил. Двамата прекарали нощта в разговор по народните дела. На сутринта Дело Стойнов събрал набелязаните хора да изслушат напътствията на Апостола.”3
Различни са сведенията за броя на първите посветени от Левски стрелчани. Едни сочат седем души, а други само пет. Интересен е разнообразния състав на тази група. Дело Стойнов Сапунджиев бил ханджия - заможен човек, Рашко Генчев Гуджев бил земеделец, който отдавна бил осведомен от приятели копривщенци, че при тях идвал апостол да организира съзаклятие.  Ганчо Велев Гелеменов бил терзия по професия. Понеже напоследък занаятите не вървели, той станал кръчмар. Умен, просветен, справедлив и горд българин, той бил горещ поклонник на Русия. Учителят Ганчо Чиширанов се познавал с Левски от Пловдивската гимназия. Поп Бойчо Петров Ханджиев бил син на един от най-разпалените участници в църковната борба. Поп Бойчо твърдял, че “когато ходил в Цариград да се ръкополага през 1867 година, се е срещал с Левски.”4 Между тези първи удостоени с доверието на Апостола са скотовъдецът Марин Ангелов Балтов, близък приятел на Каблешков, и Филип Чиширанов- виден търговец.
    “Левски се явил пред стрелчани като кандидат за учител. Училищните настоятели го развели през деня из училището, показали му класните стаи и квартирата за учителя. Той взел участие и в църковната служба и възхитил богомолците с хубавия си глас. След като представил твърде неприемливи условия пред епитропите, Левски си заминал.”5 Това е всичко, което се знае за първото посещение на Апостола в Стрелча.
На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ, където в края на 1869 година заедно с Каравелов участва в създаването на БРЦК.
На 26 май 1870 година Левски напуска Букурещ и се завръща в България, за да завърши своето голямо дело. Под негово ръководство в продължение на две години в страната се създават революционни градски и селски частни комитети. Комитетът в Ловеч е обявен за БРЦК, наричан още Привременно правителство.
През октомври 1871 година Левски отново е в Стрелча. Този път “Апостолът се явил преоблечен като протестантски проповедник, който разнасял библия. Според М. Балтов между нейните страници той бил скътал “разни комитетски книжа и вестниците на Каравелов”, които оставил в читалнята на училищната библиотека.”6 Тогава бил разширен кръгът на бъдещите революционни дейци и чрез въстаническата клетва пред евангелието и револвера вечерта на 28 срещу 29 октомври 1871 година бил създаден комитет на който Левски поставил определени задачи и посочил строго определен метод на действие.
След клетвата членовете на комитета отчели пред своя Апостол, че са събрали 89.5 златни турски лири. Левски останал изненадан от голямата щедрост на стрелчани, но не взел със себе си парите. Той поръчал да са готови да ги предадат срещу разписка и печат, щом им се обади къде да ги занесат. “Тези пари - казал той - са за пушки, които скоро ще ни трябват.”7
Новопривлечените хора в комитета били малко. Вероятно е да са станали 9 души, както е  запомнено, като се има предвид, че почти всички са близки роднини по между си. Спомените на Иван Тошков Рашкоолу от 1869 година, както предава неговия син Владимир, гласят: “Аз заварих Левски у поп Бойчо и за половин сахат се подбраха хора за комитета.”8   По-вероятно е този спомен да се отнася за 1871 година. Къщите на поп Бойчо и на Дело Стойнов били свързани с “комшулук”. Така бързо, “за половин сахат”, едва ли е бил съставен комитетът. Тогава вероятно са набелязани хората, които Левски вече е познавал от 1869 година и които този път той е трябвало да свърже в действен революционен комитет. Едно точно описание на заклеването на комитета ни дава синът на Дело Стойнов - Бойчо, тогава двадесет и една годишен младеж, който се е ползувал с доверието на комитетските дейци и е присъствал на тази историческа сцена: “Свещеник Бойчо Петров поставил кръста на масата, а Дело Стойнов до него своя револвер. След произнасянето на клетвата всички целунали кръста, евангелието и оръжието. Левски се клел заедно със стрелчани.”9
Известно е че турците в Стрелча неуморно шпионирали българското население.
Появата на протестантски проповедник не ще да е минала незабелязана от местните турци. В султановата империя под дърво и камък се търси Левски, отличителните му белези са известни на властта. Появата на непознати люде винаги буди подозрения у турците, но и сега Левски се оказва неуловим. Докато се сетят стрелчанските турци да проверят самоличността му той вече е заминал. Затова те се нахвърлят върху домакина на проповедника.
“На 5 ноември те запалили плевнята на Дело Стойнов. След 5 дена, всички стрелчански турци вкупом обсадили къщата му. Вмъкнали се в обсадения му дом и го разграбили, а собственика тежко ранен, измъкнали на площада пред джамията и го били до смърт. На сутринта го натоварили полумъртъв на кон и възложили на началника на близката караулна да го закара в Пазарджик “да се оплаче на околийския началник”. Четирима стрелчански турци придружили тежко ранения Дело Стойнов и по пътя така го изтезавали, че когато стигнали в Пазарджик, вече не можел да говори и след няколко часа издъхнал. На погребението му цялото българско население от околността се стекло да го почете. “Сам Левски присъствал на погребението”- уверявал чорбаджи Велчо от Пазарджик.”10  
Убийството на Дело Стойнов е отразено на страниците на                      в. “Свобода”, (Букурещ от 25.12 1871 година). Дело Стойнов е най-ранната и най-скъпа жертва, пренесена в името на народното дело из средите на стрелчанските революционери. С неговата мъченическа смърт бил запазен преди всичко животът на младата революционна организация и спокойствието на цялото село. Затова името на Дело Стойнов звучи като легенда в този край.
Скоро друга рана разкъсва сърцата на стрелчани, над българските земи като тъмен облак пропълзява вестта за гибелта на Левски.
Потресаващото събитие Иван Ангелов Балтов записва така в своите книги: “……Левски премина през селото ни за София, там като се преследва от турската власт, се улови и обесиха го за народна свобода.”11              
Създаването на Вътрешната революционна организация е радикално постижение на българското революционно дело. За пръв път в историята на освободителните борби българският народ сам поема съдбата си в свои ръце.
Левски не е само признат водач на най-авторитетната сила в българската национална революция – ВРО, но и гениален идеолог и стратег на освободителното движение.
Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на ХІХ век.
 
v_levski_str1.jpgv_levski_str2.jpgv_levski_str3.jpg
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


изглед за печат създай pdf с тази новина
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика за поверителност
Този сайт използва e107, който се разпространява с условията залегнали в GNU GPL Лиценза.