http://strelcha.bg/index.php
 
ИСТОРИЯ НА СТРЕЛЧА

Землището на град Стрелча е разположено в южното подножие на Същинска Средна гора сред живописна котловина, заобиколена от планинския венец на върховете Стръмонос, Бунай и Вълк.
Богатите лековити минерални извори, мекият климат и плодородните почви и гори привличат човека още от най – дълбока древност. Животът тук не е прекъсвал от V хил.пр.Хр.

ДРЕВНА ИСТОРИЯ
Първите селища датират от V хил.пр. Хр. – това е времето на каменно – медната епоха в българските земи. При обиколката и регистрацията на праисторическите поселения археолозите са открили богат подемен материал, който хвърля светлина върху бита и духовната култура на праисторическите обитатели на региона.

ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ
В края на ІІ хил.пр.Хр. в стрелчанския регион се установява тракийското племе Великокойлалети – клон на бесите, разположени в Родопите и северозападния район на р. Хебър /р. Марица/. Сведенията за поселищния живот в първата половина на І хил.пр.Хр. са оскъдни. По всяка вероятност селища е имало в местностите Куманичево, Св. Илия и Калаващица.
През 1976г. под егидата на Градския съвет и под научното ръководство на доктор Георги Китов от Археологическия институт с музей и с участието на научния експедиционен клуб Юнеско започва археологическото проучване на околностите на град Стрелча. В продължение на три години са разкопани 36 надгробни могили, в които са открити множество находки – важни свидетелства за материалната и духовна култура на местното тракийско население.
Траките погребват своите мъртъвци чрез трупоизгаряне. На знатните тракийци /издигали/ изграждали специални гробници.
Най – ранната е документирана в м. Червенаковец. Това е гробница от т.нар. саркофагов тип, изградена от добре обработени блокове. Разкрит е богат гроб на малка каменна площадка. Бронзовите върхове на стрели, железните върхове на копия, ножчета – свидетелстват, че е бил погребан знатен войн. Най – голяма научна и художествена стойност сред намерените в гроба предмети има златната пекторала /нагръдник/. Тя е с елипсовидна форма, украсена в периферията с два реда перли. Вътрешността й е запълнена от 6 щамповани изображения – две палмети, лъв, глиган, грифон и сфинкс. Композицията е изградена твърде прибързано и неумело. Това дава основание да се приеме, че нагръдника е бил изработен набързо, за да обслужи погребението.
Майсторите от това ателие са и автори на златния венец и сребърната каничка, намерени случайно през 1959г. до една могила в м. Орела. От венеца са запазени 40 лаврови листа и няколко плода, изработени сравнително грубо, ако се съпоставят с аналогични венци открити в България.
Сребърния скифос, който с формата и с украсата си се нарежда сред уникалните произведения на тракийското изкуство. Външните му стени са покрити с 4 орнаментални пояса, изпълнени с изображения на палмети, човешки и животински глави. Централно място в орнаменталната схема заема и втория пояс, изпълнен с 15 релефни женски глави, частично позлатени. Върху дъното на съда е изчукана една особено оригинална розета с 8 ромбовидни листа. Семантиката на украсата на скифоса е доста трудна за тълкуване. Най – вероятно е женските глави да представят образа на тракийска богиня, покровителка на животните или те да са нейните пазители.

ЖАБА МОГИЛА
Жаба могила, най – голямата не само сред 300 –те могили в този район, но и в България. Тя има диаметър 90м и височина 20м. Разположена е в центъра на стрелчанската котловина и се вижда от всеки неин кът. Тя поразява посетителя с огромния си насип. Археологическото й проучване установи, че могилата представлява уникален тракийски култов комплекс – хероон /свещено място/ с гробница – мавзолей и светилище – храм.
Гробницата – мавзолей е разкрита в СИ периферия на могилата.

Състои се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове, скрепени с железни скоби, заляти с олово.
Във вътрешността на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, може би вожд или владетел, докаран до последния си дом с колесница.Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие. Встрани на колесницата били поставени обработени каменни блокове, подготвени за строеж на нова куполна гробница.При разчистване на ездитния кон са открити 53 апликации от сребро от конска амуниция.
В северозападната периферия е открита гробница – храм. Тя е била силно разрушена. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата Г с обща площ около 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замазка  , третото с каменни плочи.
Над фасадата на светилището е имало две покривни плочи с изображения на лъвове. Единият е открит случайно преди години в периферията на могилата, а другият по време на разкопките 1977г. Без преувеличение може да се твърди, че релефите от Стрелча са един от върховете на тракийското художествено творчество, при това изпълнени върху един материал – камък, използването на който става известно след разкопките на Жаба могила. До този момент съществуването на художественото каменоделство в Древна Тракия не се подозираше. Гробницата – храм се датира ­VІ – І в.пр.Хр. Тя е построена няколко десетилетия по –рано от гробницата – мавзолей.
В края на първото /хилядолетие пр.Хр. местните тракийски племена, водят борба за оцеляване и защита на своята независимост. Два века римляните на могли да сломят свободолюбивото и войнствено тракийс­ко племе беси. През 43г.сл. Хр.  земите му били включени в създадената от римската администрация  Тракия.
За материалната и духовна култура на бесите през римската епоха съдим от проучените десетина над­гробни могили в посочените местности и случайните находки открити в селищата. Добре развити били занаятите-железарство /ковачество/ и грънчарство-илюстрирани от стопански сечива, и части от въоръжение.
Археологическите проучвания хвърлят светлина върху религията и погребалните обичаи. В околностите на Стрелча в м. Гребча е регистрирано свети­лище на най-почитаното от траките божество- Тракийския Херос /кон­ник/.

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
През IX в. районът, както и цяла южна Тракия е включен в пределите на Първата българска държава през 1Хв. Българите, установени трайно в долината на р. Луда Яна изграждат силна укрепителна система.
В подножието на Галата се разраства цветущ град - наричан СТРЕЛЬЧ-град или Стрелец. На крепостта са правени частични разкопки. Проучена е укрепителната система, която огражда пространство с дължина 130-140м. и ширина 50-60м.
Разкопките разкриват отделни страни от живота на крепостта - развит дърводобив и дървопреработване, развито грънчарство. Отделни сечива посочват и основният поминък на мест­ното население - земеделие. Богата колекция от върхове на стрела и копия - илюстрира добре въоръжението през този период. Отделни накити дават данни за застъпено ювелирно изкуство, както в селището така и в крепостта.
През XV в. Стрелча е била книжовно средище, важно в политическо, военно и икономическо отношение се;още. В него и около него живеело будно българско население.
Попаднала под властта на османлиите турци, въпреки избиванията, поробванията, опажаряванията, Стрелча се запазва и възстановява през епохата на Възраждането. Най-известните книжовници по време на турското робство били поп Георги, написал „Сборник от жития”, поп Асен, написал Евангелие, Бойчо поп Ханджиев с книгата „Исторически чтения” и др.
В Стрелча е имало килийно училище, а през 1844-та се въвежда взаимната метода. В стрелчанското взаимно училище учители са били едни от най-будните и просветени умове на епохата: Добри Проданов, хаджи евстати Проданов, Дякон Поликарп Чуклев, Христо Г. Данов и др.

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ
Стрелча заема достойно място в събитията от Април 1876 година. Определената дата на въстанието не е дочакана. Причината  е предателството на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с.Балдьово.
Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари.
На 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата. Към обяд пратеникът Ильо Кидосков се връща в Стрелча и известява за станалото в Копривщица. Ръководството на комитета изпраща трима куриери веднага за Панагюрище. Това са : Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов, за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ.
На 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободна. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала.
След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През  това време турците успяват да се укрепят в джамията, здраво каменно здание, оградено със също такава ограда.
Волов дава нарежданията си като главнокомандващ  на стрелчанската и панагюрската чета. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо- ново село да се провъзгласи въстанието и там.
Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозука.
На третия  ден се взема решение да се направи от казанова лула топ и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Волов, като вижда, че не може да се устои на това множество, нарежда да се изтеглят на “Кози могили”. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви. Стрелча  е оплячкосана и опожарена. Изгорени са църквата, училището и всички къщи. Още същия ден въстаниците се оттеглят в Копривщица, а Орчо с четата си - в Панагюрище.
На 30 април столицата на Априлското въстание Панагюрище е обляна в кръв и хвърлена в пламъци и разорение. Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица и там участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. Други образуват чета и продължават борбата до влизането на руските войски в Стрелча.   
 В края на май и началото на юни 1876 Априлското въстание е потъпкано. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове, а Стрелча е една от първите жертви.




Този сайт използва e107, който се разпространява с условията залегнали в GNU GPL Лиценза.