+ A | - a | A
· ОУП
ИСТОРИЯ НА СТРЕЛЧА


    Стрелча е град с богата история. Богатите лековити минерални извори, благоприятният климат и плодородните почви привличат човека по тези земи още от най –старите времена. Първите материални свидетелства, които имаме за поселението в земите на днешна Стрелча са от неолита и халколита (V хил. пр. Хр.). Многобройните могили в землището свидетелстват за заселването на траките в района. Най-величествената сред тях е Жаба могила,  проучена през 1976 г. от археолога Георги Китов.
 
    През 45 сл. Хр. районът е включен в пределите на римската провинция Тракия. В периода на късната античност е изградена крепостта в м. Галата, която активно се използва до XIV в.
 
    В периода на османското владичество за първи път се споменава името на селището- Истрелча. През 1570 г. то е част от мюлка на Михримах султан в казата Татар Пазарджик. В следващите столетия селището се развива бурно. През XVIII в. наред със социално-икономическите промени, в духовния живот на селището настъпва съществен поврат- възниква килийно училище, в което учителства книжовника Продан Граматик. В периода 1780- 1812 г. селището е опожарявано няколко пъти. След последното опожаряване в този период стрелчани си построяват "дом Божий" в българската махала. През 1815 г. е построена  църквата „Св. Архангел”, а три години по-късно през 1818 г., в североизточната част на двора на църквата е построено ново килийно училище в Стрелча.
 
    В периода на Възраждането стрелчани се включват активно в движението за независима българска в лицето на епископ Рафаил Попов и неговият брат архимандрит Софроний Попов. През 1864 г. с берат на Високата порта  отец Рафаил Попов е назначен за „патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата църква“.
 
    В следващите години националноосвободителното движение се разраства. През 1871 г. в Стрелча е създаден революционен комитет от Васил Левски, който е възобновен през февруари 1876 г. от Георги Бенковски. В подготовката на въстанието се включва цялото население. Стрелча е едно от първите селища, в които избухва Априлското въстание, което е жестоко потушено. По време на въстанието селото е изпепелено от Хафъз паша, една част от населението е избита, а друга част никога не се завръща в Стрелча.
 
    След Освобождението наред с къщите си, стрелчани си построяват и  църква. Вероятно през 1879 г., в границите на Източна Румелия, започва своята дейност новосъздаденото общинско управление в с. Стрелча. За кмет на селото е избран Ганчо Гелеменов, а за секретар- Димитър поп Стайков. Населението се включва и в делото на Съединението през 1885 г.
 
    В годините след Освобождението Стрелча бързо се развива. Започва развитието на овощарството и розопроизводството. Основният поминък на населението е скотовъдството. Успешно се развиват  занаятите и търговията. През 1906 г. е основана и кредитна кооперация, която подпомага земеделците.
 
    На територията на Стрелча има три минерални извора с богати лечебни свойства. Благоприятното  местоположение и топлите минерални води  превръщат селото в лечебно  селище още в началото на XX в.
    През 1969 г. Стрелча е обявена за град и национален курорт. С Указ№2295 от 22. 12. 1978 г. градът е определен за център на община, в състава на която са включени селата Дюлево, Смилец, Свобода и Блатница.
 
    Днес община Стрелча предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, съчетано с културно - исторически, познавателен, пешеходен, селски, събитиен и други видове туризъм. Минералната вода и процедурите, които се предлагат в Стрелча, оказват благоприятно влияние на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, дихателната система, урологични, ендокринни, заболявания на сърдечно-съдовата система, заболявания на половата система, жлъчно-чернодробни заболявания и др


 
 
 
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика за поверителност
Този сайт използва e107, който се разпространява с условията залегнали в GNU GPL Лиценза.