Културно–познавателен туризъм

Жаба могила

Жаба могила е най-голямата сред 300-те могили в землището на град Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м. и височина 20 м.. Жаба могила е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Тя е част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. Пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете. През 1976 г. под егидата на Градски съвет - Стрелча и под научното ръководство на доктор Георги Китов от  Археологическия институт с музей, с участието на научния експедиционен  клуб ЮНЕСКО започва археологическото проучване на околностите на град Стрелча.
  Жаба могила е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състой се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена. Трите плочи фланкиращи входа са с богата пластична украса. Релефната художествена украса се състой от три пояса-перлов низ с йонийска кима, силно геометризирани бръшлянови клонки и перлов низ с лезбоска кима. От двете страни симетрично са разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено. Каменният блок  с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в Исторически музей – Стрелча. При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец докаран до последния си дом с колесница. Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.
В северозападната периферия е открито светилище – храм. То  е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замаска  ,  третото  с каменни плочи.
Подобно на гробницата  и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък наподобяващ  перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.
Светилището-храм е построено няколко десетилетия по- рано от гробницата – мавзолей. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно. Разбира се не всичко може да бъде правилно тълкувано днес. Тяхното значение за тракийската археология, история и религия ще бъде оценявано тепърва.
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено от Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.



Thracian Cult Complex – Heroon ''Zhaba Moghila''

Zhaba Moghila dates back from V c. BC – the time when the Bessi have ruled the lands around Strelcha. The complex is composed of two parts – a tomb-mausoleum and a sanctuary-temple. The tomb has two chambers and in them are discovered a chariot, three horse skeletons with ammunitions and nine pieces of pottery with their bottoms turned up. To the North-West of the tomb is the sanctuary. It has three chambers composed to form the "Г"-sign with a total area of 25 square meters.