Тракийски светилища
 
Тракийските светилища в местностите Скумсале, Кулата и Качулата формират уникален мегалитен комплекс, разположен на няколко нива. Според археолозите, които правят проучванията, тук става въпрос за сакрализирането на целият рид от „Стръмонос" до „Жаба могила". Паметникът се състои от няколко култови места, които са свързани помежду си. Всеки един от компонентите на този комплекс е интересен от културна и археологическа гледна точка. По своята същност паметникът е уникален и неговото проучване би внесло яснота за изясняване и обогатяване на нашите представи за тракийското религиозно мислене. Като своеобразен център на комплекса се очертава археологическият обект в местността „Скумсале".



Откритите материали при от тракийската епоха включват метални фибули, жетони и керамика. В сравнително малката площ на проучванията, концентрацията на находките е висока. Обстойното археологическо проучване на паметника би помогнало много за изясняване на въпросите свързани с усвояването на сакралното пространство - кога и как са приобщени различните части от светилището към общата част. Това безспорно би било принос с особено значение за тракологията, тъй като до сега не е известен друг такъв паметник на територията на страната.



Комплексът е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е много представителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. По мнението на проф. д.н.к. Васил Марков това е тракийски мегалитен храм, уникален за тракийската култура и за сега единствен по рода си от известните ни. Според доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, това е паметник, който поставя повече въпроси отколкото отговори. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.



Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м. надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип „казан”. Пред него е оформена „пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Именно на триножник се извършват предсказанията на Пития и пак на него титаните сваряват разкъсания Дионис. Скално изсечената арка, ситуирана след пирустията е оформена от един монолит. Интересно е, че тя е единствената от такъв тип на територията на гр. Стрелча от известните до сега.



  Светилището в местността „Кулата” също предизвиква силен интерес. Кулминацията  е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Източната му част е оформена седалковидно. Когато човек седне на трона пред очите му се разкрива спираща дъха гледка - целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила. На по-ниското ниво около трона се оформя пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа.

На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата.

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка се намира изправен скален стълб, т. нар. „менхир”. Скалите около него също са осеяни с вкопавания. На семантично ниво, менхирът е един от най-старите символи на мъжкото начало и на слънцето. Те са считани за едни от най-старите астрономически уреди за изчисляване на времето.

(По материали на доц. Д-р Алексей Гоцев и докт. Николета Петкова)